За книгата: година / Салиас де Турнемир (граф Евгений Андреевич, роден през 1842 г.) е романист, син на известен писател, който пише под псевдонима Евгения Тур. През 1862 г. заминава за чужбина, където написва редица разкази и разкази; След като посети Испания, той описа пътуването си през нея. Връщайки се в Русия, той действа като защитник по наказателни дела в Тулския окръжен съд, след това служи като служител за специални задачи при Тамбовския губернатор, помощник-секретар на статистическия комитет и редактор на Тамбовския губернски вестник. Приет в руско гражданство през 1876 г. (той е френски поданик от страна на баща си), той служи в Министерството на вътрешните работи, след това е управител на Московския театрален офис и ръководител на Московския отдел на архива на Министерството на императорския двор. Първият му разказ: „Чудната Ксаня” подписан с псевдонима Вадим (2-ро изд. 1888 г.). След редица други разкази и новели („Мрак“, „Еврейка“, „Маняжа“) и „Писма от Испания“ той се спира на историческия роман. Първият му исторически роман „Пугачовци“ („Руски пратеник“, 1874 г.), за който той събира материали в архиви и прави пътувания до местата на действията на Пугачов, има голям успех и остава най-доброто му произведение. Критиката, посочваща яркостта и колоритността на езика, успешното изобразяване на някои второстепенни личности и характерни аспекти на епохата на Екатерина, упреква автора за прекомерна имитация на „Война и мир“ от Гр. Л.Н. Толстой. Този роман е последван от: „Намереното дете”, „Братя Орлови”, „Волга” (почти всички в „Руски бюлетин”), „Московската чума”, „Володимирската принцеса”, „Граф Тятин-Балтийски”, а разказ (в „Огоньок“ за 1879-81 г.), „Петербургско действие“ (Санкт Петербург, 1884), „Милион“, „Магьосник“ и „Яун-Кундзе“ (Нива, 1885-87), „Поет-викарий " (Санкт - Петербург, 1885 г.), "Сватбен бунт", "Дон Гишпанци", "Аракчеевски син", "Аракчеевски намерено дете", "Виа факти", "Пандурочка", "Владимирски монаси" ("Исторически бюлетин") и други. През 1881–1882г той издава „Полярна звезда“, месечно списание, в което публикува началото на романа „Свободномислещи“, който е продължение на „Пугачевците“. От 1890 г. е публикувана пълна колекция от неговите произведения, предприета от А. Карцев (вече са публикувани 23 тома). В повечето от своите романи, увличан от психологията на масите и в същото време не притежаващ голяма сила на психологически анализ, С. дьо Турнемир често съгрешаваше срещу историческата истина. Виж „Исторически бюлетин“, 1888 г., № 8, „25-годишнина от литературната дейност на С.“. и 1890 г. № 8 (чл. Арс. Введенски).